Без сарказъм за сглобката! Най-добре се смее последният
Минахме през политическо пийпшоу и карнавал на безпомощност на институциите
Историята, както и политиката работят през парадокси. Който желае да живее и ръководи единствено по разпоредбите на формалната логичност и в цялостно благозвучие със своята лична картина на света, не може да разчита на триумф в обществения живот. Това, което важи за всяка политика, още повече се отнася за демократичната политика.
Ако един деспот може да “диктува ” – до време, то един либерален водач би трябвало да съставлява. Това значи да бъде по едно и също време виновен за своите обещания пред хората, които са го подкрепили, и да съгласува реализацията на своите цели с други водачи, други позиции, други ползи.
Демократичната политика е развой на преобразяване на разнопосочни публични ползи в обща платформа за ръководство на страната и националния интерес. Този развой се подчинява на институционални правила, резултатите от него постоянно са частична победа – реализация на личните декларирани цели (колкото по-голяма, толкоз по-добре). Успехът постоянно се реализира посредством максимизиране на взаимната облага – играта с нулев резултат (аз спечелвам – ти губиш и обратно) постоянно е рецепта за проваляне.
В прочут смисъл това е писменост – банална за тези, които я познават. Но в България от десетилетия насам политическият развой се реализира в два противоположни – еднообразно стерилни модуса. Първият – играта с нулев резултат. “Нашата победа ” води до изтриване на съперника, който и да е той. Вторият – политическа надмощие на една партия (от 2009 до 2020 година – ГЕРБ), политически израз на финализиран олигархичен надзор върху страната и стопанската система дружно с официални – или неофициални сътрудници (в случая с ГЕРБ – ДПС).
От лятото на 2020 година стартира реализацията на различен политически хегемонен план – план за “изчегъртване ” освен на хегемонията на ГЕРБ, само че и на самата ГЕРБ. Този различен план се самоосакати през цялото време с пейоративното политическо пийпшоу на разнасяните ковчези, вмирисването на площади и обществени здания на развалени яйца и риба и така нататък
Пейоративни фигури с искания за политици скроиха зле изглеждащ карнавал от безредна беззащитност на институциите – и най-много на Народното събрание. Над страната надвисна действителната заплаха един обикновен човечец, докопал се с външна помощ до президентския пост, да се окаже следващ български деспот.
В продължение на пет следващи парламентарни избора българските жители ясно заявяваха своята воля. Край на политическата и олигархичната надмощие на ГЕРБ и Движение за права и свободи, известна с паролата Кой. Запазване на партиите ГЕРБ и Движение за права и свободи като елементарни политически принадлежности за посланичество на избрани публични групи.
Подкрепа за различни визии и партийни планове – Демократична България, Политическа партия и … някои други…, които имаха задачата да внесат в демократичната политика императива за дехегемонизация, създаване на нов политически баланс на парламентарната република, насочване на България към печеливша отбрана на националния й интерес в границите на Европейски Съюз и НАТО.
Гражданите не дадоха на „ партиите на смяната “ карт бланш за различна надмощие – а за възобновяване на нехегемоничната парламентарно-демократична политика.
Трябваше да мине време, с цел да могат тези явни неща да станат явни и за самите артисти на политическата сцена. О, да – има поле за голяма подигравка и жлъч: „ Ах, вие, които се борихте с ГЕРБ, Движение за права и свободи и олигархията, в този момент се прегърнахте с тях… “ Най-добре се смее този, който се смее финален.
Да се върнем на първите думи, с които стартира този текст – историята и политиката работят през парадокси. Тези две „ дами “ имат мощно възприятие за комизъм. На времето присъединението на България към НАТО се реализира с подписа на аления президент Първанов – който единствено няколко години преди този момент стачкува на улицата против НАТО. Днес Бойко от ГЕРБ, който искаше да гледа единствено платноходки в Черно море, е измежду най-активните атлантици, подкрепящи помощта на България за Украйна. Тези, които „ изчегъртваха “ ГЕРБ, през днешния ден би трябвало да се спогаждат с тази партия. Няма нищо смешно! Смисълът на нашето битие е да се развиваме, да придобиваме все по-отчетлива разграничителна дарба и капацитет за съчетаване на противоположни – несъвместими неща. Това, което е „ невероятно “ в триизмерния свят, придобива същинско съществуване в света на мисленето и действието, с цел да разшири границите на нашата лична визия за действителността.
24chasa.bg
